История: Щастливите 100

Мизако Мияги е на 90 години. Къщата й се намира в покрайнините на Огими, общност от 3200 жители в североизточната част на южния японски архипелаг Окинава. От 1,5 милиона души, които живеят на Окинава, около 900 са на сто години или дори по-възрастни, плюс поразителен брой хора като Мияги-сан, които са на близо сто години.

Къщата й е на десет километра от селото. Огими е една от петте т. н. "Сини зони" на планетата. На входа на селото има камък с надпис: "Номер едно по дълголетие". Освен жителите на Огими има хора на остров Сардиния, на полуостров Никоя в Коста Рика, в Икария в Гърция и сред адвентистите от седмия ден в Лоа Линда в Калифорния, които живеят особено дълъг и здрав живот.

В менюто на Мияги-сан днес: champuru with karashina, вид спанак, който расте в градината и. Champuru е национално ястие на Окинава, пържено ястие, приготвено главно със зеленчуци и редица други съставки, включително тофу, свинско месо, луфа (гъба краставица) и гоя (горчива кратуна). Champuru грубо се превежда като ‘нещо смесено или комбинирано,‘

Мияги-сан яде champuru три пъти седмично - точно както днес. От радиото в хола нежните, успокояващи звуци на японския шамисен, три струнна лютня с малко тяло, се носят в кухнята. Колко старо е радиото? Може би на 60 години, тя не може да си спомни точно, това е подарък от нейната баба. Зъбите и са по-стари дори от радиото, казва Мияги-сан. Повече от 20 от тях все още са нейните истински. ‘Добре сте се грижили за тях,’ й казва наскоро кметът, докато й връчва медал за постижението на церемония по връчване на награди в читалище Огими. Ето как префектурата Окинава мотивира възрастните хора да се грижат за себе си и да останат здрави.

Като голяма част от възрастните хора, с които се среща в културния център всеки четвъртък за дамския ден, Мияги-сан също не е запозната с думата ‘пенсиониране‘. Тя не съществува в речника на старите езици на Окинава. Хората тук остават активни до старост. Ето защо денят на Мияги-сан започва в 7 часа всяка сутрин. След като се събуди, тя включва радиото на баба си, слуша музика и пие чай.

Тогава е време за домакинската работа и за градинарството. Понякога тя отива на пазара за био продукти в Огими, освен ако не последва призива на планината зад къщата й. Тя често се скита из дърветата и храстите и събира всичко, което природата е готова да предложи, включително диви зеленчуци, гъби и горски плодове. Понякога дори се разхожда до брега на десет километра и събира миди и водорасли. Освен здравословната диета, физическата активност е един от важните стълбове, на които се основава дълголетието на жителите на японските острови.

Госпожа Мияги поставя уока на котлона и добавя малко соево масло, преди да говори за живота си. Тя има четири деца. Съпругът й умира през 1967 г .; тогава тя е на 37 години. Оттогава тя работи в застрахователна компания, за да може сама да отгледа четирите си деца - двама сина и две дъщери. Мизако не иска нейните внуци, девет общо, да преживеят това, което тя е трябвало да понесе: преди 75 години най-голямата тихоокеанска битка от Втората световна война отнема повече от 150 000 живота в Окинава. Мизако е на 15 години, когато Япония капитулира. Атомните бомби току що са били хвърлени върху Хирошима и Нагасаки.

Тя преживява и друга ситуация не толкова отдавна. Май 2016 г .; Мизако е на 86 години. Беше тъмно и планината мълчеше. Тя не може да заспи, защото луната свети ярко. Мияги-сан излиза навън в градината. Изведнъж тя усеща нещо меко под подметката на летните си чехли, и сграбчва десния си крак. Но вече е твърде късно – змия ухапва глезена и. Може би съм от кутсузлиите казва Мияги-сан, но всяка година оттогава тя се разболява през май. Наскоро се наложи да се пребори с пневмония. ‘Всеки, който е преживял и оцелял всичко това, ще е щастлив до края на живота си,’ казва Мияги-сан с усмивка.

Маслото в уока е горещо. Междувременно тя е смесила фу с три яйца в купа, за да създаде маса, подобна на тесто. Фу е японска разновидност на сейтана. Преди да се използва, се накисва в гореща вода и след това се изцежда. Подобно на гъбата, той поглъща течността по време на приготвяне и увеличава обема си. Тя добавя фу и яйчната смес в горещия уок и я запържва за кратко.

В същото време тя нарязва измитите зеленчуци и добавя нарязаната рибна торта. В най-простата си форма рибната торта се прави от риба, яйца, брашно, сол и вода. Тя изважда фу от уока и го поставя върху плоска чиния. След това зеленчуците и рибната торта се добавят към горещия тиган, заедно с малко разтворим рибен бульон на прах. Накрая тя подрежда пържените зеленчуци в чинията с фу. Това е бърза и лесна храна с високо съдържание на протеини и въглехидрати, но с ниско съдържание на мазнини.