Дълги години е нямало почти никаква промяна в методите, използвани за съхраняване на вино. Отскоро обаче винарските изби преживяват ренесанс. Все повече винари искат подходяща обстановка, в която да демонстрират качеството на вината си, и въвеждат в експлоатация интересни от архитектурна гледна точка пространства, за да го направят.
Заедно със своя приятел от университета и бизнес партньор Микеле Джанети, който е родом от винарския регион Монталчино, Далпиаз се специализира в архитектурата на винарните. Двамата мъже виждат в това нещо много повече от обикновеното изграждане на винарски изби. „Ние наричаме това „контекстна архитектура“. Това ни дава възможност да работим в тясно сътрудничество с нашите клиенти по проекти, които имат както високи функционални, така и високи естетически изисквания“ – обяснява Далпиаз, който е италианец по народност, но сега живее в Хамбург. Това е вид майсторлък, който включва работа както с климатичните условия и състоянието на почвата, така и с хората.“
Далпиаз започва да развива разбирането си за лозарството и свързаната с него архитектура още много млад. Той е израснал в малко планинско градче в Доломитите и е от семейство на винопроизводители. „Дядо ми беше винар и аз имах късмета да виждам как се прави виното още от малък. Всяка година братята, сестрите ми и аз вземахме участие в гроздобера. Помагахме при брането и обработката на гроздето и прекарвахме доста време във винарската изба всеки ден.“ Той си спомня мястото, в което са се пазели дървените бъчви, или барици (дървена бъчва с вместимост точно 225 л.), като много специално място. „Беше много тъмно и влажно и имаше изключително интензивна миризма. За мен като дете това беше едно от най-вълнуващите места, които можех да си представя.“
Очевидно е, че е попаднал под очарованието му – и все още е. Първият човек, който се обръща към архитектурното дуо за създаване на винарска изба, е енологът Марио Калцолари, собственик на лозарско стопанство в Монталчино, Тоскана. „Марио имаше ясно виждане за това, как иска да произвежда и съхранява виното си. Той знаеше, каква трябва да е температурата и влажността в мястото на съхранение, и какъв трябва да е пътят на гроздето от лозята до бъчвите“ – спомня си Далпиаз. „Освен това, той искаше избата да работи с естествени ресурси.“ Използването на пасивните качества на структурата за строителство в хармония с природата перфектно съвпада с философията за строителството на Далпиаз и Джанети. „В миналото всичко се е строяло с такива щадящи природата методи“ – казва Далпиаз. „Затова разгледахме и тествахме различни исторически системи за изграждане на винарска изба. Една от тях беше начинът за улавяне на вятъра за естествено охлаждане на избата.“ Двойката основава дизайна си на римските термични лабиринти. „Оставяте въздухът да циркулира дълбоко под земята в един вид лабиринт, който охлажда въздуха. След като въздухът достигне определена температура, той може да бъде насочен в избата при абсолютно точната температура и влажност.“ Дизайнът на архитектурното дуо за винарската изба става толкова ефективен, че през 2017 г. проектът получава първата в света сертификация ClimateHouse за сгради от този тип. Отличен е и с наградата за устойчивост Premio Sostenibilità за биоклиматична архитектура.
Това е особено вярно по отношение на тяхната работа в Танута ди Кастеларо на сицилийския остров Липари. Там те правят уникалната светлина на острова и вулканичната му почва част от конструкцията. Пейзажът и архитектурата на Липари се характеризират със светлината и цвета на земята, както и с многото древни пещерни жилища в планините и близо до брега. Архитектите разработват изцяло нов метод на строителство за Тенута ди Кастеларо. В земята се пробиват дълбоки шахти, които след това се пълнят с бетон. „След това отстранихме вулканичните скали около бетонните колони“ – обяснява Далпиаз. Така се образува подземно хранилище, направено от вулканична почва – вид подземен лабиринт. Архитектът продължава: „С помощта на квалифицирани, опитни работници, които за щастие не ни сметнаха за луди, буквално обърнахме строителните методи на Липари с главата надолу. Вместо да строим отдолу нагоре, ние направихме точно обратното.“ Докато разказва, Далпиаз илюстрира процеса на строителство, като използва мека четка, за да нарисува акварелно изображение на конструкцията.
Използването на местните ресурси като вятъра, водата и слънцето някога е било от жизнена важност. Често е имало много изкусни начини за използване на тези ресурси.“ – казва Далпиаз. „Възможностите на тези системи – като напр. римските термични лабиринти и персийските вятърни кули, използвани за охлаждане на резервоари – са много актуални и днес. С използването на съвременни методи те могат оптимално да се интегрират в съвременните, модерни сгради.“ Той е убеден, че този вид биоклиматична среда има положително влияние и върху вкуса на виното.
„Също като виното, и процесът на планиране отлежава по свой собствен начин. Това е вид процес на узряване, в който всички участващи имат важна роля.“ – обяснява Далпиаз. Питаме Далпиаз, с какво се характеризира доброто вино. „Всяко вино е уникално. Ако едно вино може да ви каже нещо за произхода си и процеса на производство, това е много знаменателно. Затова за мен е много важно да знам къде е било произведено виното. Сицилийското грозде има вкус на слънце и суха земя. Тосканските вина са много сдържани, с корени в земята. Те са зелени, свежи и пролетни.“
Хамбург е домът, който съм си избрал, и аз го обичам – но разбира се, все още копнея за Италия. Моите проекти за винарски изби ми дават възможност да утолявам този копнеж.“ – казва той, усмихвайки се. И ето че става време да си тръгва – трябва да гони влак. Връща се в Южен Тирол да посети семейството си; назад към корените, където е започнала любовта му към виното.
