Успешната дизайнерка на керамика е прекарала детството си в Япония, преди да започне да учи дизайн в реномирания колеж по изкуство и дизайн Central Saint Martins. Понастоящем Рейко живее и работи в Лондон и е силно повлияна от родината на предците си – Япония.
Израснала съм във ферма в много селски район в северна Япония, префектурата Фукушима. Майка ми е англичанка, а баща ми – японец. По онова време не исках да уча английски, защото децата обикновено искат да са като всички други, да не изпъкват. Баща ми почина, когато бях на шест, и майка ми се върна в Англия с мен. Така че през по-голямата част от детството си съм ходила на училище в Англия. Но ние периодично пътувахме до Япония и аз все още ходя там много често. Намирам Япония за много вдъхновяваща и винаги откривам чудесни компании. Например, работя в тясно сътрудничество с Shotko Glass, традиционен производител на ръчно духано стъкло от Токио.
Определено баба ми. Тя работеше като учител по чайна церемония. Сред нещата, които научих от нея, е любовта ми към традициите и малките детайли. Дори и днес си приготвям чая съгласно тази традиция.
Като човек на изкуството, аз съм много привлечена от философията за оценяване на ръчно изработени предмети. Затова намирам принципа Уаби Саби за толкова привлекателен: това е естетическа концепция, която насърчава хората да забелязват красотата в ежедневието. Красота, която е скрита, но е достъпна за всеки и затова е много демократична.
Това е истина. Добавете към това и специалното отношение към материалите, които аз много обичам. Този респект е наистина важен за мен. Материалът може да бъде светлината, която фотограф е използвал в работата си, или думите, които е избрал даден автор. Необходим е голям опит, за да се използват материалите добре.
Когато дойдох в Англия, бях много озадачена от факта, че всички чинии са с еднакъв размер и въобще не се различават. В Япония е напълно различно: там има безкраен набор от различни чинии, чинийки и купи за различните видове храна, като тофу, омлет или уасаби. Преди няколко години посетих един японски майстор-готвач в префектурата Фукушима. Навън валеше сняг и той сервира храната в купа, направена наполовина от бамбук, с бяла глазура, която да представя снега. В Япония има огромно разбиране на природата и на факта, че всичко е взаимносвързано. Именно това разбиране е в основата на тяхната култура на кулинарна изисканост. Затова толкова много обичам да работя с ресторанти със звезди Мишлен, защото те имат уникална интуиция за този начин на представяне на храната.
Каква е асоциацията Ви за храната като вид занаят?
Не мисля, че има разлика между занаят, дизайн и изкуство. Занаят са всички дисциплини, независимо дали става дума за грънчарство или писане. Всеки вид процес на производство. Стига да не губите от поглед смисъла зад това, което правите, от него може да излезе нещо добро.
От известно време предлагате услугата Кинцуги. Какво означава това?
„Кинцуги“ е японска дума, означаваща традиционна техника за поправка на керамика. Моето намерение е с услугата Кинцуги да се използват отново и да се поправят съществуващи предмети. Да се пресъздават, а не да се създават изцяло нови неща. По този начин клиентите могат по-дълго да се радват на любимите си продукти.
От известно време има голям бум на ръчната керамика. С какво си обяснявате това?
Мисля, че това е мотивирано от романтичното желание за повторно свързване на по-автентично ниво.
Занаятите предлагат бягство от дигиталния в аналоговия свят.
Щастлива съм, когато съм в моята градина или в новото ми студио. И, разбира се, в момента, когато отварям пещта и виждам резултатите от работата си. Много от глазурите са непредсказуеми, така че често е изненада да се види, какво се е получило в хода на изпичането.
Градинарство. И в бъдеще бих искала да уча нещо – за предпочитане нещо в областта на творчеството и образованието. Вече преподавам дизайн на керамиката на всеки две седмици в университета в Стафордшир. Наистина ми е много приятно да преподавам там и, разбира се, бих искала да натрупам още повече знания относно керамиката и материалите, и да се съсредоточа върху работата с регионални материали. Ученето определено е константа в живота ми и винаги ще бъде!
Бих искала да създавам по-малко и да се съсредоточа върху отлични, съществени неща и да живея повече в настоящето. В дългосрочен план определено мечтая за по-добър баланс между работата и семейството. Бих искала да работя по-малко и да имам повече време за приятелите и семейството си, и за да се радвам на малки приятни неща в ежедневието.
За да научите повече за Рейко Канеко, щракнете тук.
